Емоционално хранене

Какви са най-честите причини за емоционално хранене?

Най-честите причини за емоционално хранене са свързани с трудности в регулирането на
емоциите, повишени нива на стрес и липса на ефективни стратегии за справяне с
напрежението. Често това е поведение, изградено още в детството, когато храната е била
използвана като награда или утеха.
Емоцията е краткотрайното състояние, което се появява за да ни каже нещо, а не да ни пречи.
Когато се появи, е нужно да се сетим какво поведение да приложим. Колкото повече
анализираме и тренираме различни поведения, толкова по-лесно ще счупим автоматичната
ни реакция и когато включим майндфулнес и присъствие тук и сега, няма как да не сме
адекватни на света. Нужно е да изградим дисциплина и тренировки, защото ние тези
поведения, които сме ги създали, сме ги създали в моментни емоционални състояния, в един
емоционален епизод. Например някога, когато съм бил на 5 години и така това поведение се
закача за нас и аз си зная- имам си поведение. Нужно е да проверяваме реалността, за да
бъдем адекватни на ситуацията. И затова вегетативните реакции са автоматични, ние нямаме
контрол върху тях, нито ги мислим- например да разширя зеницата на дясното око. То е
автоматично, програмирано и не е нужно да се занимаваме с това. И колкото повече говорим
за тези неща, става ясно, че ние избираме как да действаме и как да се чувстваме. Имам
избор. Нужно е да чуем сигнала вътре в себе си, когато се заражда емоцията.

Защо хората се хранят при стрес\ какво им дава храната при стрес?

При стрес организмът отделя кортизол, който може да увеличи апетита и да насочи
предпочитанията към т.нар. „комфортни храни“. Те действат като бърз регулатор на
напрежението и дават усещане за контрол и временно облекчение. Храненето при стрес е по-
скоро форма на саморегулация, отколкото отговор на физиологичен глад. От
невробиологична гледна точка, храната, особено тази богата на захар и мазнини, активира
системата за възнаграждение в мозъка и предизвиква освобождаване на допамин, което води
до моментно усещане за комфорт.

Има ли начин това да се преодолее?

Да, съществуват научно доказани подходи. Сред тях са когнитивно-поведенческата терапия,
техниките за осъзнато присъствие (майндфулнес), както и развиването на умения за
разпознаване и управление на емоциите. Ключово е изграждането на алтернативни стратегии
за справяне със стреса и напрежението, вместо автоматичното прибягване към храна. Всички
изброени начини за справяне са умения на емоционалната интелигентност и като всяко друго
умение могат да бъдат тренирани.

Как да различим емоционалния глад от физическия глад?

Храненето е потребност, лична нужда която всеки от нас следва да задоволява, но както в
природата има баланс (приливи и отливи; изгреви и залези; ден и нощ), така следва и ние да
се стараем да задоволяваме нуждите си балансирано, а не да сме консуматори или
чревоугодници. Физическият глад настъпва постепенно, може да бъде удовлетворен с
различни видове храна и отминава, когато човек се засити. Емоционалният глад възниква
внезапно, често е насочен към конкретни храни и най-често сладки или мазни и обикновено
не изчезва дори след засищане.

Как емоциите като тъга, скука или гняв водят до преяждане?

Тъгата обикновено провокира търсене на утеха и топлина чрез храната. Посланието на
емоцията е “Утеши ме” и ако няма кой физически да ни утеши, то храната се явява нашият
утешител.
Скуката е състояние, не е емоция. Свързва се със стремеж да се запълни празнотата и липсата
на стимул. Някога са го наричали мързел, а в днешната, модерна интерпретация, се нарича
отлагане.
Гневът е емоция с много силен заряд. Чрез храненето може да се направи опит за овладяване
на силното напрежение и да се постигне моментно удоволствие. Така храненето се превръща
в начин за бързо регулиране на негативните емоции.
Когато сме в емоционално състояние ние нямаме контрол върху самата емоция, а само върху
действието или поведението, което ще приложим и ако това действие се стараем да бъде
конструктивно, а не деструктивно, то няма и да се стигне до емоционално хранене. Затова е
важно да премисляме предварително кои наши поведения считаме за правилни и кои не.

Какви са дългосрочните последици от честото емоционално хранене?

Честото прибягване до храна с емоционален мотив увеличава риска от наднормено тегло,
метаболитни нарушения, инсулинова резистентност и сърдечно-съдови заболявания. От
психологическа гледна точка, то може да доведе до ниска самооценка, засилено чувство за
вина и в някои случаи до хранителни разстройства.

Автор Елеонора Гачева